ТИТЛА
жен. или титло ср. заголовок, заглавие, название книги.
| церк. надпись или ярлык. Написа же и титла Пилат, Иоан.
| Титло или титул, почетное звание, величание, именование по сану, достоинству.
| Титул книги, оголовок, оглавок, заглавие, название. Титло, титул полный, о государе, весь, где исч исляются все владения его или почеты; титул короткий, сокращенный, где исчисление это заменено словами: и прочая, и прочая, и прочая. Что и в титуле, коли нет в шкатуле. Титловщина, раскольничий толк беспоповщины, отделившийся от феодосиан, по принятым титлам на кресте: І. Н. Ц. І. вместо чего феодосиане пишут: Царь славы Ic. Хр. сын Божий. Титловой и титульный, к титлу, титулу относящ. Титуловать кого, называть почетным званием, величать, чествовать по сану. Вся церковная иерархия так же титулуется по сану и званию, как гражданская и военная по чинам. -ванье , действие по глаг. , величание. Титулярный, состоящий в звании, но не в чине или не в сане; зауряд. — советник, гражданский чин 9-го класса, капитан, есаул. Титулярнин, титульник, сборник полных титулов всех государей. Титулярщина, обер-офицерство гражданской службы. Титуловщик, -щица , охотник титуловать людей, величать; величальник, величальщик, почетчик.
Даль. Словарь Даля. 2012
08.10.2011
Почти 10% от германците: функционално неграмотни
Над 7 милиона германци са функционално неграмотни. Много от засегнатите се срамуват да признаят за тази своя слабост и така остават неуки до края на живота си. Какво ли е да живееш без да можеш да пишеш и четеш?
«Беше много трудно и неприятно: не умеех много неща, трябваше да прибягвам към разни трикове, а в същото време се срамувах, опитвах да скрия проблема си, живеех винаги със страха, че мога да бъда разкрит и да се набия на очи», така Тим-Тило Фелмер, бивш неграмотен, а сега преуспяващ автор на детска литература и собственик на издателство, описва ученическите си години.
В Германия, според проучване на университета в Хамбург, има 7,5 милиона функционално неграмотни. За около 4,3 милиона от тях немският е майчин език. Следователно над 14% от трудоспособното население на Германия се състои от функционално неграмотни.
Как обаче се справят неграмотните с всекидневието в страна, където без умението да се чете, фактически никой не може да измине и няколко крачки?
Трикове и вътрешна съпротива
С течение на времето те си изработват най-различни трикове и оправдания, за да не им се налага да четат и пишат. При това с много енергия и усилия. Наложи ли се например да попълват формуляр, твърдят, че са си забравили очилата или пък са наранили ръката си. Често наизустяват необходимите им на работното място текстове, за да не се налага да ги четат.
Трудно е без буквите
По този начин те успявят с години наред да крият тази си тайна от приятели, членове на семействата и колеги. Страхът от социално маргинализиране очевидно им пречи да признаят за слабостта си. Посещението на курс за ограмотяване им коства преодоляването на силна вътрешна съпротива. Петер Хубертус, съосновател и управителен директор на Федералното сдружение за ограмотяване и основно образование, потвърждава това с думите:
«За съжаление в Германия ситуацията е такава, че все още няма много хора, които да са достатъчно храбри, за да посещават предлагащитe се курсове. Не повече от 20 000 пълнолетни посещават курсове по четене и писане…»
Виновна е образователната система?
Тим-Тило Фелмер е един от онези, които са преодолели функционалната неграмотност. След като придобил професионална квалификация като автомонтьор, опитал и няколко други занаяти, но никъде не успял да реализира потенциалните си възможности, тъй като не можел да чете и пише. С течение на времето желанието му да се справи с проблема си ставало все по-силно. Днес той си спомня:
«Когато започнах да се ограмотявам, бях на 25 години. Първо посетих курс в читалището, след което и няколко други. Известно време имах и частен учител. В ученето ми помагаха и приятели или пък приятелката ми. Дълго време се учех и у дома. Освен това използвах и компютърни програми за ограмотяване.»
Мнозина пълнолетни неграмотни търсят вината у самите себе си. Тим-Тило Фелмер обаче смята, че виновна е образователната система. Твърде многочислените паралелки не предлагат на учителите възможност за индивидуално стимулиране на учениците, което е особено важно за децата със слабости по отношение на четенето и писането.
- Титло с Креста Господня
- Слова, которые могут встречаться под титлами
- Словарь церковнославянских слов под титлами
***
Ти́тло в Римской империи – табличка, на которой обычно писали вину преступника. Верхняя вертикальная перекладина Креста Христова символизирует собой титло со словами «Иисус Назорей, Царь Иудейский» написанными по указанию Пилата (Мф.27:37, Мк.15:26, Лк.23:38, Ин.19:19-22). Надпись была выполнена на трёх языках: арамейском (язык местного населения), греческом (интернациональный язык общения в то время) — сокр. INBI и латыни (Иудея была тогда римской провинцией) — INRI.
Существует также иконографическая традиция — давать на распятии надпись: Bασιλεὺς τοῦ κόσμου, «Царь мира», или, в славянских странах — «Царь славы», вместо церковнославянской аббревиатуры І.Н.Ц.І.
Титло в церковнославянском языке – надстрочный знак, обозначающий священные предметы. Слова при этом обычно пишутся сокращённо. Иногда проводится параллель между титлом в языке и нимбом в иконописи – и то, и другое указывают святость. Наименование Бога всегда пишется под титлом, в отличие от богов языческих; если повествуется об Ангелах Божиих, то читатель видит сокращенную запись, тогда как при упоминании падшего ангела титлование отсутствует (аггел). Различают титло без выносных букв (простое) и с выносными буквами (буквенное).
Титло используется также в славянской буквенной системе счисления (для того, чтобы не перепутать число и слово).