Седмица это сколько

Дни: 20 марта, 21 марта, 22 марта, 23 марта, 24 марта, 25 марта

Страстная седмица посвящена воспоминанию последних дней земной жизни Спасителя, Его страданиям на Кресте, смерти и погребению. По величию и важности совершавшихся событий каждый день этой седмицы именуется святым и великим. Эти священные дни воспринимаются верующими как Божественный праздник, озаренный радостным сознанием полученного спасения чрез страдания и смерть Спасителя. Поэтому в эти святые дни не совершаются ни памяти святых, ни поминовения усопших, ни молебные пения. Как во все большие праздники, Церковь и в эти дни призывает верующих принять духовное участие в совершаемых богослужениях и стать причастниками священных воспоминаний.

С апостольских времен дни Страстной седмицы были в глубоком почитании у христиан. Верующие проводили Страстную седмицу в строжайшем воздержании, усердной молитве, в подвигах добродетели и милосердия.

Все службы Страстной седмицы, отличающиеся глубиной благочестивых переживаний, созерцаний, особой умилительностью и продолжительностью, расположены так, что в них живо и постепенно воспроизводятся история страданий Спасителя, Его последние Божественные наставления. Каждому дню седмицы усвоено особое воспоминание, выражаемое в песнопениях и евангельских чтениях утрени и литургии.

Соучаствуя в страданиях Спасителя, «сообразуясь смерти Его» (Флп. 3, 10), Святая Церковь в эту седмицу принимает печальный образ: священные предметы в храмах (престол, жертвенник и т.д.) и сами священнослужители облачаются в темные одежды и богослужение принимает преимущественно характер печально-трогательного сокрушения, сострастия Страстям Христовым. В современной богослужебной практике обычно совершают великопостные богослужения в черных облачениях, сменяя их на светлые в Великую субботу. В некоторых обителях и храмах в Четыредесятницу служба совершается, сообразно более древней практике, в фиолетовых облачениях, а в Страстную седмицу — в багряных — бордовых, цвета крови — в воспоминание о излиянной на Кресте за спасение мира Крови Спасителя.

В первые три дня Страстной седмицы Церковь подготовляет верующих к достойному созерцанию и сердечному соучастию в Крестных страданиях Спасителя. Уже на вечерне в Неделю ваий она приглашает верных стекаться от высочайшего и священного Божественного праздника ваий на Божественный праздник честного, спасительного и таинственного воспоминания Страстей Христовых, видеть Господа, приемлющего за нас добровольные страдания и смерть. В песнопениях Триоди на эти дни Церковь побуждает верующих идти за Господом, сораспяться с Ним и с Ним сподобиться войти в Царство Небесное. В богослужении первых трех дней Страстной седмицы удерживается еще общий покаянный характер.

В Великий понедельник Церковь в своих песнопениях приглашает встретить начало Страстей Христовых. В богослужении понедельника воспоминается ветхозаветный патриарх Иосиф Прекрасный, из зависти проданный братьями в Египет, прообразовавший страдания Спасителя. Кроме того, в этот день воспоминается иссушение Господом покрытой богатой листвой, но бесплодной смоковницы, служащей образом лицемерных книжников и фарисеев. у которых, несмотря на их внешнюю набожность, Господь не нашел добрых плодов веры и благочестия, а только лицемерную тень Закона. Подобна бесплодной, засохшей смоковнице всякая душа, не приносящая плодов духовных — истинного покаяния, веры, молитвы и добрых дел.

В Великий вторник воспоминается обличение Господом книжников и фарисеев, Его беседы и притчи, сказанные Им в этот день в храме Иерусалимском: о дани кесарю, о воскресении мертвых, Страшном суде, о десяти девах и о талантах.

В Великую среду воспоминается жена-грешница, омывшая слезами и помазавшая драгоценным миром ноги Спасителя, когда Он был на вечери в Вифании в доме Симона прокаженного, и этим приготовившая Христа к погребению. Здесь же Иуда мнимой заботливостью о нищих обнаружил свое сребролюбие, а вечером решился предать Христа иудейским старейшинам за 30 сребреников (сумма, достаточная по тогдашним ценам для приобретения небольшого участка земли даже в окрестностях Иерусалима).

В Великую среду на литургии Преждеосвященных Даров, по заамвонной молитве, в последний раз произносится молитва преподобного Ефрема Сирина с тремя великими поклонами.

В четверг Страстной седмицы воспоминаются в богослужении четыре важнейшие евангельские события, совершившиеся в этот день: Тайная вечеря, на которой Господь установил новозаветное таинство Святого Причащения (Евхаристии), умовение Господом ног ученикам Своим в знак глубочайшего смирения и любви к ним, молитва Спасителя в саду Гефсиманском и предательство Иуды.

В воспоминание событий этого дня после заамвонной молитвы на литургии в кафедральных соборах при архиерейском служении совершается умилительный обряд умовения ног, который воскрешает в нашей памяти безмерное снисхождение Спасителя, умывшего ноги Своим ученикам пред Тайной вечерей. Обряд совершается среди храма. При чтении протодиаконом соответствующего места из Евангелия архиерей, сам сняв с себя облачение, умывает ноги сидящим по обе стороны уготованного пред кафедрой места 12 священникам, изображающим собою собравшихся на вечерю учеников Господа, и отирает их лентием (длинным платом).

В кафедральном патриаршем соборе в Москве на литургии Великого четверга по преложении Святых Даров Святейшим Патриархом совершается по мере нужды освящение святого мира. Освящению мира предшествует приготовление его (чин мироварения), начинающееся в Великий понедельник и сопровождаемое чтением Святого Евангелия, положенными молитвословиями и песнопениями.

День Великого пятка посвящен воспоминанию осуждения на смерть. Крестных страданий и смерти Спасителя. В богослужении этого дня Церковь как бы поставляет нас у подножия Креста Христова и пред нашим благоговейным и трепетным взором изображает спасительные страдания Господа. На утрени Великого пятка (обычно она служится в четверг вечером) читаются 12 Евангелий Завета Святых Страстей.

В конце вечерни Великой пятницы совершается обряд выноса Плащаницы Христовой с изображением положения Его во гроб, после чего бывает чтение канона о распятии Господни и на плач Пресвятыя Богородицы, затем следует отпуст вечернего богослужения и совершается прикладывание к Плащанице (лобызание Плащаницы). О выносе Плащаницы в Великую пятницу в нынешнем Типиконе ничего не сказано. Говорится только об изнесении ее в Великую субботу после великого славословия. Не говорится о Плащанице в службе пятницы и в древнейших уставах греческих, южнославянских и древнерусских. Предположительно, обычай износить Плащаницу на великой вечерне Великой пятницы получил у нас начало в XVIII веке, позже 1696 года, когда при патриархах Московских Иоакиме и Адриане было завершено редактирование Типикона в нашей Церкви.

В Великую субботу Церковь воспоминает погребение Иисуса Христа, пребывание Его тела во гробе, сошествие душою во ад для возвещения там победы над смертью и избавления душ, с верою ожидавших Его пришествия, и введение благоразумного разбойника в рай.

Богослужения в эту беспримерную и незабвенную во все века жизни человечества субботу начинаются с раннего утра и продолжаются до конца дня, так что последние субботние песни так называемой пасхальной полунощницы сливаются с началом торжественных пасхальных песнопений — на пасхальной заутрени.

В Великую субботу совершается литургия Василия Великого, начинающаяся вечерней. После малого входа с Евангелием (около Плащаницы) читаются пред Плащаницей 15 паримий, в которых собраны главные пророчества и прообразы, относящиеся к Иисусу Христу, как искупившему нас от греха и смерти Своей Крестной смертью и Своим Воскресением. После 6-й паримии (о чудесном переходе евреев чрез Чермное море) поется: «Славно бо прославися». Чтение паримий заключается песнью трех отроков: «Господа пойте и превозносите во вся веки». Вместо Трисвятого поется «Елицы во Христа крестистеся» и читается Апостол о таинственной силе Крещения. Эти пение и чтение служат воспоминанием обычая древней Церкви крестить в Великую субботу оглашенных. По чтении Апостола поются, вместо «Аллилуиа», семь стихов, избранных из псалмов, содержащих пророчества о Воскресении Господа: «Воскресни, Боже, суди земли». Во время пения этих стихов священнослужители переоблачаются в светлые одежды, и затем читается Евангелие от Матфея, зач. 115. Вместо Херувимской песни поется песнь «Да молчит всякая плоть человеча». Великий вход совершается около Плащаницы. Вместо «О тебе радуется» — ирмос 9-й песни канона Великой субботы «Не рыдай Мене, Мати». Причастен — «Воста, яко спя, Господь и воскресе, спасаяй нас». Заамвонная молитва читается за Плащаницей. Всё остальное бывает по чину литургии святого Василия Великого. По отпусте литургии непосредственно совершается благословение хлебов и вина.

Этот обряд напоминает о древнем благочестивом обычае христиан ожидать наступления Пасхи в храме, слушая чтение Деяний апостольских. Ввиду строгого поста, который соблюдался в продолжение целого дня до наступления праздника Пасхи, и предстоявшего бдения, Церковь подкрепляла силы верных благословенными хлебом и вином.

Сказание за чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена — Портаитиса — Вратарница

Празникът ѝ е на втория ден от Светлата седмица.

През IХ век след Рождество Христово, по време на царуването на император Теофил (829-842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и били изгаряни. По всички градове и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга заповед да ги унищожават.

По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към която имала голяма вяра и благоговение. Като построила у дома си църква, тя поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея. Царските съгледвачи, като дошли у дома ѝ и като погледнали през прозореца в църквата, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата:

— Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на изтезания!

Вдовицата ги уверила, че на другия ден ще им даде исканата сума. Користолюбивите мъчители се съгласили да изчакат. След като войниците си тръгнали, през нощта вдовицата отишла заедно със сина си в църквата. Дълго се молела на колене пред светата икона, издигайки ръце към небето и напоявайки земята със сълзи. После с трепет и благоговение отнесла иконата на морския бряг и там отново паднала пред нея и с умиление се обърнала към Небесната Царица:

— Владичице на света! Като Божия Майка Ти имаш власт над всички твари. Можеш да ни избавиш от гнева на нечестивия цар, а иконата Си — от потъване!

С тези думи тя пуснала иконата в морето и видяла чудно нещо: светата икона не паднала с лика си върху водата, а застанала права и така се понесла по вълните на запад. Утешена от това видение, вдовицата благодарила на Господ и на пречистата Му Майка и като се обърнала към сина си, му рекла:

— Сега нашето желание и надежда ще се изпълнят. Благочестието ни и благоговението към Пресвета Богородица няма да бъдат напразни. Сега съм готова за любовта си към Нея да умра от ръцете на мъчителите. Но не желая твоята смърт. Аз не мога да замина оттук, но теб те моля и умолявам да избягаш в гръцките земи.

Синът послушал съвета на майка си и като се сбогувал с нея, незабавно се отправил към Солун. Впоследствие отишъл в тази част на Света Гора, където по-късно бил построен Иверският манастир, станал монах и като прекарал живота си в подвизи на благочестие, мирно се преставил в Господа. Разбира се, това негово преселване било устроено по Божи промисъл, защото атонските пустинножители узнали от него за пуснатата във водата от неговата майка икона.

Само Всезнаещият Бог, Който върши славни и дивни неща, знае къде се е криела толкова време тази чудотворна икона на Приснодевата!… Чак след кончината на заселилия се на Света Гора никейски пришълец веднъж монаси от Иверския манастир видели в морето огнен стълб, който с върха си докосвал небето. Обзети от изумление и ужас, те не могли да помръднат от мястото си и само възкликвали:

— Господи, помилуй!

Това видение се повторило няколко дни и нощи подред. Пустинножители от всички околни манастири се събрали на брега и видели, че огненият стълб се издигал над икона на Божията Майка. Но колкото пъти се опитвали да се приближат до нея, светата икона се отдалечавала от тях. Монасите от Иверския манастир, свикани от своя игумен, се събрали в храма и със сълзи умолявали Господа да дари на тяхната обител това безценно съкровище — светата икона на Пречистата Му Майка. И Господ милостиво чул усърдната им молитва.

По онова време в Иверския манастир живеел един старец на име Гавриил, грузинец по народност. Той се отличавал със строгост на живота и простота на нрава. През лятото се отдалечавал да безмълвства на върха сред непристъпни скали, а през зимата слизал от планините на по-ниски места — край морето или в манастира. Винаги носел власеница, хранел се с треви, пиел само вода, с една дума — живеел като земен ангел и небесен човек. Пресвета Богородица, сияеща с небесна светлина, се явила насън на този благочестив старец и му рекла:

— Съобщи на игумена и на братята, че ще благоволя да им дам Моята икона за покров и помощ. После влез в морето и върви с вяра по вълните. Тогава всички ще узнаят за Моята любов и благоволение към вашия манастир.

Старецът съобщил на игумена за това видение. На сутринта всички монаси от Иверския манастир с молебно пеене, с кадилници и кандила излезли на морския бряг. Гавриил навлязъл в морето, чудодейно тръгнал по водата като по суша и бил удостоен да приеме светата икона в обятията си. Монасите я посрещнали на брега с благоговейна радост, построили там параклис и три дни и три нощи извършвали молебени пред нея. После внесли светата икона в съборната църква и я поставили в олтара.

На следващия ден монахът, който запалвал кандилата, като влязъл преди утренята в храма, не намерил в него новоявената икона. След дълго търсене монасите я намерили на стената над манастирските порти и я отнесли на предишното място. Но на следващата сутрин отново я намерили над портите. Това пренасяне на иконата в църквата и чудесното ѝ завръщане на оградата на манастира се повторило неколко-кратно. Накрая Пречистата Дева се явила насън на същия Гавриил и му рекла:

— Кажи на братята да не Ме изкушават повече. Не желая да бъда пазена от вас, а искам да бъда ваша Пазителка не само в сегашния живот, но и в бъдещия. Нека всички монаси, които ще живеят на Света Гора добродетелно, с благоговение и страх Божий, да се надяват на милосърдието на Моя Син и Владика. Измолих от Него този дар. И ето ви знамение: докато виждате иконата Ми в този манастир, дотогава благодатта и милостта на Сина Ми към вас няма да намалеят!

Като чули от Гавриил за това видение, братята се изпълнили с неизказана радост, построили при портите на манастира малък храм, посветен на Пресвета Богородица и поставили в него чудотворната ѝ икона. Оттогава и досега тя стои на това място, избрано от Самата Божия Майка, поради което и се нарича икона на Пресвета Богородица Портаитиса, тоест Вратарница, а от името на манастира се нарича също и Иверска икона.

Чудесата и изцеленията, станали чрез тази света икона, са неизброими. Ще разкажем само за някои от тях.

Иверският манастир дължи на нея спасението си от нашествие на нечестиви врагове. Известно време след явяването на чудотворната икона агаряни под предводителството на Амир, акостирали с петнадесет кораба на брега на Света Гора и обкръжили Иверския манастир. Уплашените монаси взели от храмовете свещената утвар и светата Иверска икона и се скрили в една здрава кула. Враговете нахълтали в манастира, опустошили го, завързали колоните на съборната църква с дебели корабни въжета и се помъчили да ги разрушат, а заедно с тях — и целия храм, но не успявали. Като гледали това, монасите от дълбините на сърцето си и със сълзи викали към Пречистата Дева — и всесилната Владичица не отхвърлила моленията им. По Нейна повеля внезапно се разразила силна буря, от която всички агарянски кораби и всички врагове, които били на тях, потънали в морската бездна. Само военачалникът им Амир, който по това време се намирал в манастира, останал жив. Като видял гибелта на войниците си и на корабите си, той се разкаял за дързостта си и като посипал главата си с пръст, помолил монасите да се помолят на истинския Бог за избавянето му от гибел. При това им дал много злато и сребро за построяване на нови стени около манастира, които били издигнати много по-високо от предишните.

Веднъж в манастира свършило брашното и игуменът много скърбял за това. Богородица му се явила насън и му рекла:

— Чедо, защо скърбиш за това, че брашното е свършило. Иди в житницата и ще видиш как непрестанно се грижа за вас.

Като се събудил, игуменът отишъл в склада за жито и видял, че е пълен до горе с брашно. Тогава веднага свикал братята и всички единогласно прославили Бога и покровителката си — Преблагословената Божия Майка. Друг път Владетелката на света попълнила в манастира недостига от вино, а веднъж напълнила изпразнените съдове с елей. Казват, че тази чудотворна икона, намирайки се до манастирските порти, често не е позволявала на хора, имащи някаква душевна нечистота, да влязат там, така че някои големи грешници, опитвайки се да влязат в двора на манастира, са падали мъртви.

Видът на Божията Майка на тази икона е строг и внушава неволен трепет у поклонниците. Размерът и очертанията на божествения ѝ лик са величествени. Майката на щедростта и утехата се явява сякаш повече Майка на справедливия и страшен Съдия. Чертите на лицето ѝ са изключително изразителни, никъде тук няма подобна икона, въздействаща така върху мисълта и боязливото въображение. Има наистина на света Гора, в Хилендарския манастир, икона на Божията Майка, наречена Троеручица, на чийто лик също е придадено строго изражение. Но там по всички черти е разлята естествена светлина, а тук иконата е тъмна и върху нея почти няма следи от нейното оцветяване. На бузата на Пресвета Богородица «Портаитиса” и досега се вижда белег от кървава рана. Според преданието тази рана ѝ е нанесена от един арабин — пират, на име Варвар. От удара на светотатствената ръка по чудесен начин потекла кръв. Варвар бил поразен от това чудо, разкаял се за постъпката си, приел кръщение в Ивер, а после — и ангелски образ.

Бележитият поклонник Барски съобщава следните сведения за тази чудотворна икона: «В този прекрасен, построен до вътрешните манастирски порти храм, на иконостаса, вместо обичайната Богородица, се намира една свята и чудотворна икона, наречена от древните монаси Πορταιτισσα, тоест Вратарница, с твърде страховит поглед, с големи очи, държаща на лявата си ръка Христа Спасителя, с почернял лик поради многото години, но с напълно запазени черти, цялата, освен лицето, покрита със сребърнокована позлатена риза и освен това изпъстрена със скъпоценни камъни и златни монети от различни царе, князе и благородни боляри, дарени заради многото ѝ чудотворства, а също така видях с очите си окачени златни монети и други дарове от руски царе, царици и царски дъщери, императори и императрици, князе и княгини. Тази света икона има и знак или белег от рана на шията, нанесена ѝ в древността от един човек, който преди това бил неверник и се наричал Варвар, и от злоба и омраза я ударил с нож, а след това, като видял, че веднага — о, чудо! — изтекла много кръв, която и до сега личи, се покаял и повярвал, станал монах скитник и се спасил, и днес се нарича свети Варвар, и е изобразен там в преддверието, черен като Моисей Мурин, но по-млад, и с предишните си оръжия, с нож, стрели и лък. А над тази света икона има покривало, което я предпазва от напрашване и служи за украса и великолепие. Цялото е изпъстрено с дребни изкусно обработени и различно изглеждащи черупки от бисерни миди. А от него пред светата чудотворна икона висят четиринадесет големи кандила, някои от които са от чисто сребро, а други са сребърнопозлатени. А под нея има една завеса, която цялата е изкусно украсена с различни дарове от благоговейни християни — със скъпоценни малки иконки и сребърнопозлатени кръстчета. Освен тях, в храма висят и много други кандила и твърде удивителни дарове, за слава и чест на тази света икона и за незабравим спомен за неизказаните ѝ чудеса. Охраната и усърдната грижа за храма, както и благоговейното служение на иконата, са поверени на един иеромонах, избран и определен от всички други братя като най-благоговеен и най-добродетелен, като едно от послушанията, и се нарича προσμοναριος, тоест винаги пребиваващ. Той не прави нищо друго, освен през по-голямата част от денонощието да пребивава вътре в храма, като го украсява и има постоянна грижа за споменатите по-горе четиринадесет кандила, които висят пред иконата. Щом някое от тях угасне, веднага го запалва от постоянно горяща свещ на сребърен свещник, пее правило и молебен през всички дни и нощи, и прислужва на общия чреден иеромонах, сменящ се всяка седмица, който идва там два пъти седмично и служи светата Литургия за слава на Божията Майка” (виж стр. 138-140).

Иконата на Пресвета Богородица е украсена с великолепна нова риза, обсипана със скъпоценни камъни. Пред нея гори скъп многолистен сребърен свещник, дарен заедно с ризата от московски граждани. Под тази нова риза върху иконата е запазена древна риза, грузинска изработка, върху която е гравиран следният надпис на грузински език: «О, Владичице, Майко на човеколюбивия Бог, всенепорочна Дево Мария! Спаси (букв. помилуй) душата на господаря ни Кай Хосро, син на великия Кваркваре. А аз, Твоят немощен и смирен раб Амвросий, благодаря на Теб, Която удостои мен, недостойния, да позлатя и украся светата Ти икона Вратарница. Ето, Владичице, приеми от мен, грешния, това малко дръзновение (принос, дар) и запази остатъка от живота ми непорочен, а в деня на излизането на грешната ми душа ме защити и скъсай ръкописанието на греховете ми, и ме постави отдясно на трона на Твоя Син и наш Бог, Владичице, защото Нему заедно с безначалния Му Отец и с всесветия, благ и животворящ Негов Дух подобава слава сега и винаги, и във вечните векове, амин!”.

Чудотворната икона на Иверската Божия Майка Портаитиса се чества с тържествен празник на втория ден от Светлата седмица на светата Пасха. Тогава се извършва литийно шествие със светата икона до брега на морето — до мястото, където тя е била приета от морето от отшелника Гавриил, и там се отслужва божествена литургия. Това място се намира недалеч от манастира. Там се намират няколко келии и църква, посветена на Пресвета Богородица.

По молба на Новоспаския архимандрит Никон, впоследствие Московски и Всеруски патриарх, било направено точно копие на чудотворната икона «Вратарница”, което било изпратено в Москва на цар Алексей Михайлович, съпроводено от еклесиарха Пахомий, иеродякон Дамаскин и келаря Игнатий. Иконата била посрещната в Москва на 13 октомври 1648 година при Възкресенските порти от царя, патриарх Иосиф и голямо множество православен народ. Тя била поставена върху портите, които оттогава започнали да се наричат Иверски. През 1669 г. я пренесли в дървен параклис, а от 1791 г. чудотворната икона била поставена в каменен параклис със син, подобен на небе, и обсипан със златни звезди купол и с две златни статуи на апостоли пред вратите. Иверската икона се прославила с множество чудеса и изцеления, които били записвани в специална книга. Несекващ поток московчани и гости на първопрестолния град идвали при нея, за да се помолят и да получат благословението на Пречистата за своите дела.

Тропар, глас 1

От Твоята свята икона, Владичице Богородице, обилно се подават изцеления на идващите с вяра и любов при нея. Така посети и моята немощ и помилуй душата ми, Блага, и изцели тялото ми с благодатта Си, Пречиста.

Молитва

О, Пресвета Дево, Майко на Господа, Царице на небето и земята! Чуй многострадалната въздишка на душите ни, погледни от висотата Си към нас, които с вяра и любов се покланяме на пречистия Ти образ. Защото ето, потапяни от грехове и връхлитани от скърби, като гледаме към Твоя образ, Ти сякаш си сред нас и Ти поднасяме смирените си молитви. Защото нямаме друга помощ, нямаме друга закрила, нямаме друго утешение, освен Теб, о Майко на всички скърбящи и обременени! Помогни на нас, немощните, премахни скръбта ни, упъти нас, заблудените, в правия път, излекувай и спаси обезнадеждените, дари ни да прекараме оставащото време от живота си в мир и тишина, дай ни християнски край и на Страшния Съд на Твоя Син ни се яви като милосърдна Застъпница, та винаги заедно с всички, които са угодили на Бога, да Те възпяваме, величаем и прославяме като блага Застъпница на християнския род. Амин.

която се чете пред Иверската икона на молебен в нейния параклис

О, Пресвета Господарке Владичице Богородице! Приеми недостойната ни молитва и ни запази от нападение на зли хора и от внезапна смърт, и ни дари покаяние, преди да е дошъл краят. Бъди милосърдна към молението ни и ни дари радост вместо скръбта. Избави ни, Владичице, от всякакви беди и напасти, скърби и страдания, и от всякакво зло. И удостой нас, грешните Твои раби, да застанем отдясно по време на Второто Пришествие на Твоя Син Христос, нашия Бог, и заедно с всички светии да станем наследници на Небесното Царство и на вечния живот в безкрайните векове. Амин.

Името на този игумен е било Павел.

Датата на чудесното явяване и изнасяне на иконата на Пресвета Богородица от морето от преп. Гавриил не се определя еднозначно от различните източници. В книжката «Изображение икон Пресвятой Богородици, в Православной церкви прославляемых”, Москва, 1848 г., стр. 33, в «Сборник изображений явленных и чудотворных икон Пресвятой Богордици”, Москва, 1866 г., стр. 60, и в «Месецослов” (1806 г.) се посочва, че това явяване се е случило на 31 март. А според книгата «Дни богослужения Православной Католической Восточной церкви” от Деболски то е станало на 27 април (виж кн. 1, стр. 189, изд. 6, 1866 г.). Виж също и «Иверская св. и чудотворная икона Богоматери” от архимандрит Сергий (Москва, 1879 г., прим. IV., стр. 77).
Същото е и относно годината. В «Энциклопедический словарь” това чудесно събитие е отнесено към 831 г. (виж том IХ, ч. I, Спб., 1854 г., под думите: «Иверская икона Божей Матери”). Епископ Порфирий отнася явяването на Иверската икона към 830 г. Архимандрит Сергий в уважавания си труд «Иверская св. и чудотворная икона Богоматери” (Москва, 1879) отбелязва, че е по-вероятно, тази св. икона да се е явила при Иоан Ивер или при неговия син Евтимий около времето на възстановяването или на основаването на Иверския манастир, в края на Х или в началото на ХI век (виж стр. 60-64).

През 1044 г.

В Αμαρτωλων Σωτηρια се казва: «τα αθεα γενη των περσων” («безбожният род на персите”). Амир на гръцки Αμηρας — адмирал, от арабското: «амир ол бахр” — «началник на морето”.

Следователно тази златна обковка е направена в началото на ХVI век, тоест между 1500 и 1516 г., когато този княз (ата бег) Кай Хосро I е управлявал Самихийска област, тоест днешна (в началото на ХХ век — б.пр.) Ахалцихска околия и част от Батумска област.

  • Недели и седмицы Великого Поста

***

Седми́ца (буквально «семерка», от слав. седмь; греч. έβδομάς, от έπτά – «семь») – церковнославянское название недели, семидневного календарного цикла.

Первый (а не последний!) день седмицы называется «недели» (от «не делати» «не работать», «отдыхать»). Например: «Неделя Торжества Православия» это 1-е воскресенье Великого Поста; «Фомина неделя» 2-е воскресенье от Пасхи, и т.д.

Прилагательное «недельный» значит «воскресный». Выражение «в недельный день» означает «в день воскресный». В русском языке название этого одного главного дня стало названием всего семидневного периода («неделя» в современном смысле).

В то же время в церковном обиходе «седмицей», вопреки значению термина, стали называть дни с понедельника по субботу (Страстная седмица, Светлая седмица, седмица 2-я по Пасхе и др.). (Следовало бы – «шестерица»!) Соответственно прилагательное «седмичный» стало обозначать нечто, относящееся только к этим дням («седмичный апостол» — апостольское чтение, предназначенное для одного из дней с понедельника по субботу включительно, и т.д).

***

См. ЦЕРКОВНЫЙ КАЛЕНДАРЬ

Добавить комментарий

Ваш адрес email не будет опубликован. Обязательные поля помечены *